Денят, във който здравецът изсъхна,
мушкатото се сви и посивя,
бе онзи ден, когато мама тръгна
и аз се случих малка и сама.
И бързо трябваше да пораста,
но този път без обич и закрила,
със нея беше по-добър света,
днес Вярата ми дава сила.
И някак трябваше да продължа,
през страшната гора сама да мина
и стискайки в ръка свещта
се моля тихичко – Пази ме!
© Ивон All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
