Залез
Червеният лъч на залеза
ме улучи право в сърцето,
капки от кръвта ми наниза
връвчицата къса на времето.
Като разбита от буря скала,
изронва животът ми дните,
но още стоя на брега,
в раковина скътала мечтите.
Със солени целувки в нозете,
в косите - приливна вълна,
светкавица срязва небето,
светът в мойта шепа събра.
Над мене се спусна простора
откраднал бе твоите очи,
пропуснахме, толкова много,
ще наваксаме, бихме могли!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
