Залез
Червеният лъч на залеза
ме улучи право в сърцето,
капки от кръвта ми наниза
връвчицата къса на времето.
Като разбита от буря скала,
изронва животът ми дните,
но още стоя на брега,
в раковина скътала мечтите.
Със солени целувки в нозете,
в косите - приливна вълна,
светкавица срязва небето,
светът в мойта шепа събра.
Над мене се спусна простора
откраднал бе твоите очи,
пропуснахме, толкова много,
ще наваксаме, бихме могли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
