Червеният лъч на залеза
ме улучи право в сърцето,
капки от кръвта ми наниза
връвчицата къса на времето.
Като разбита от буря скала,
изронва животът ми дните,
но още стоя на брега,
в раковина скътала мечтите.
Със солени целувки в нозете,
в косите - приливна вълна,
светкавица срязва небето,
светът в мойта шепа събра.
Над мене се спусна простора
откраднал бе твоите очи,
пропуснахме, толкова много,
ще наваксаме, бихме могли!
© Миночка Митева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
