30 авг. 2007 г., 22:29

Залез без теб...

Поэзия

970 0 1

Зелени треви хващат ръжда от златен залез,
и двамата обичахме този час на деня,
аз усещах, гледах, дишах тази прелест,
как слънцето залязвайки, разпалва пред
моите очи нова звезда...
Една вечер даже си помислих, че слънцето
залезе, защото на очите ти завидя...
Ти ме погледна и цъфнаха в мен всички
жадни за светлина цветя...
Защо си отиде, увяхва всичко в мен, ела!
Защо днес залезът донесе не възхита, а тъга...
Отворих си ръцете пред него, него - си помислих,
дори него, само не теб, мога аз да прегърна...
Дали сега ти си сама...
Не вярваш, но не искам да е така,
бъди с друг, не мисли за мен, не изпитвай, не изпитвай жажда, като мен,
не изпитвай никаква тъга....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...