Aug 30, 2007, 10:29 PM

Залез без теб...

  Poetry
959 0 1

Зелени треви хващат ръжда от златен залез,
и двамата обичахме този час на деня,
аз усещах, гледах, дишах тази прелест,
как слънцето залязвайки, разпалва пред
моите очи нова звезда...
Една вечер даже си помислих, че слънцето
залезе, защото на очите ти завидя...
Ти ме погледна и цъфнаха в мен всички
жадни за светлина цветя...
Защо си отиде, увяхва всичко в мен, ела!
Защо днес залезът донесе не възхита, а тъга...
Отворих си ръцете пред него, него - си помислих,
дори него, само не теб, мога аз да прегърна...
Дали сега ти си сама...
Не вярваш, но не искам да е така,
бъди с друг, не мисли за мен, не изпитвай, не изпитвай жажда, като мен,
не изпитвай никаква тъга....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любовник All rights reserved.

Comments

Comments

  • мн е красиво...имай надежда...и дерзай!браво за хубавия стих!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...