Залез без теб...
Зелени треви хващат ръжда от златен залез,
и двамата обичахме този час на деня,
аз усещах, гледах, дишах тази прелест,
как слънцето залязвайки, разпалва пред
моите очи нова звезда...
Една вечер даже си помислих, че слънцето
залезе, защото на очите ти завидя...
Ти ме погледна и цъфнаха в мен всички
жадни за светлина цветя...
Защо си отиде, увяхва всичко в мен, ела!
Защо днес залезът донесе не възхита, а тъга...
Отворих си ръцете пред него, него - си помислих,
дори него, само не теб, мога аз да прегърна...
Дали сега ти си сама...
Не вярваш, но не искам да е така,
бъди с друг, не мисли за мен, не изпитвай, не изпитвай жажда, като мен,
не изпитвай никаква тъга....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любовник Всички права запазени
