24 февр. 2015 г., 23:25

Залез над морето

1.1K 0 4

                                   Залез над морето


                        По гребена на светлите вълни

                        кипи гореща лава!

                        Подпалва младите криле,

                        а старите дарява

                        в забързаната дързост на мига

                        с опиянена смелост.

                        Ята от бели лебеди сноват

                        пътека...За къде ли?

                        В изящни перли пяната трепти -

                        огърлица с надежди!

                        За бъдещи,по-примамливи дни -

                        без пясъчни брътвежи.

                        Без мидените,хитри острия

                        в прокъсаните мрежи.

                        Не бива дребни рибки да крадат

                        доверието прежно!

                        От арфите на птичите тела

                        се ронят късни сълзи...

                        Дали вали? Под залеза - сега,

                        към нас звездите бързат!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...