25 авг. 2023 г., 06:24

Залезен смях

692 8 10

Смях се. А много болеше.

Скърцах със зъби наум.

Привечер силно валеше.

Денем горещия друм

 

хващах. Залитах, примирах,

но не поглеждах назад.

Че те обичам презирах,

борех нрава си чепат.

 

Смях се. Повярвах на думи.

Думи, пробили стени.

Зидовете помежду ни

и ровове отстрани.

 

Скочих. Не нося на болка.

С рой пеперуди се слях.

В почетната обиколка

пърхах, но знам, полетях.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех,приятел- нощен гост наминал,
    мила дума на писмо оставил.
    Слънчице, не чакай догодина
    нова среща тук да си направим.
    💛💚💙💜💖
  • Ето, че е силна героинята ти, Светле! Щом полетява, значи е поумняла! А това за "Аз" формата или от първо лице, е много, много по- убедителна в предаване на събития и чувства! Затова тъжните произведения са много стойностни.
  • Благодаря ти от все сърце, Мария! 💟 Скоро прочетох тук, че аз-формата не е много добре приета в лириката, но като се развълнувам от някоя тежка рана, това се получава.
  • Съпреживях... Заболя ме... Прегръщам те...❤️😘
  • Благодаря, Niki ! Твори с вдъхновение!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...