Смях се. А много болеше.
Скърцах със зъби наум.
Привечер силно валеше.
Денем горещия друм
хващах. Залитах, примирах,
но не поглеждах назад.
Че те обичам презирах,
борех нрава си чепат.
Смях се. Повярвах на думи.
Думи, пробили стени.
Зидовете помежду ни
и ровове отстрани.
Скочих. Не нося на болка.
С рой пеперуди се слях.
В почетната обиколка
пърхах, но знам, полетях.
© Светличка All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
