Смях се. А много болеше.
Скърцах със зъби наум.
Привечер силно валеше.
Денем горещия друм
хващах. Залитах, примирах,
но не поглеждах назад.
Че те обичам презирах,
борех нрава си чепат.
Смях се. Повярвах на думи.
Думи, пробили стени.
Зидовете помежду ни
и ровове отстрани.
Скочих. Не нося на болка.
С рой пеперуди се слях.
В почетната обиколка
пърхах, но знам, полетях.
© Светличка Всички права запазени
мила дума на писмо оставил.
Слънчице, не чакай догодина
нова среща тук да си направим.
💛💚💙💜💖