8 апр. 2008 г., 07:26

Заличен

1.3K 0 8
 

Попаднах в много думи неизречени

и посоките намирах на късмет.

Победите са загуби предречени,

а всяка обич - болка като лек...

 

Прекрачих забранената бариера,

безпоривно погледнах и смъртта.

Научих два изискани маниера -

да лъжа - и да бягам след това...

 

Разбрах какво е - "скорост на витаене",

понесох се с изправена походка.

Попитах знаещи - какво е туй незнание,

а те нарекоха го - нежна обработка...

 

Събрах последната налична орисия

и почуках на желязната врата.

Отвори ми с летална немотия

заличен... - на двайсет и една...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...