Apr 8, 2008, 7:26 AM

Заличен

1.3K 0 8
 

Попаднах в много думи неизречени

и посоките намирах на късмет.

Победите са загуби предречени,

а всяка обич - болка като лек...

 

Прекрачих забранената бариера,

безпоривно погледнах и смъртта.

Научих два изискани маниера -

да лъжа - и да бягам след това...

 

Разбрах какво е - "скорост на витаене",

понесох се с изправена походка.

Попитах знаещи - какво е туй незнание,

а те нарекоха го - нежна обработка...

 

Събрах последната налична орисия

и почуках на желязната врата.

Отвори ми с летална немотия

заличен... - на двайсет и една...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Янев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...