8.04.2008 г., 7:26 ч.

Заличен 

  Поезия » Философска
893 0 8
 

Попаднах в много думи неизречени

и посоките намирах на късмет.

Победите са загуби предречени,

а всяка обич - болка като лек...

 

Прекрачих забранената бариера,

безпоривно погледнах и смъртта.

Научих два изискани маниера -

да лъжа - и да бягам след това...

 

Разбрах какво е - "скорост на витаене",

понесох се с изправена походка.

Попитах знаещи - какво е туй незнание,

а те нарекоха го - нежна обработка...

 

Събрах последната налична орисия

и почуках на желязната врата.

Отвори ми с летална немотия

заличен... - на двайсет и една...

© Валери Янев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??