Заличен
Попаднах в много думи неизречени
и посоките намирах на късмет.
Победите са загуби предречени,
а всяка обич - болка като лек...
Прекрачих забранената бариера,
безпоривно погледнах и смъртта.
Научих два изискани маниера -
да лъжа - и да бягам след това...
Разбрах какво е - "скорост на витаене",
понесох се с изправена походка.
Попитах знаещи - какво е туй незнание,
а те нарекоха го - нежна обработка...
Събрах последната налична орисия
и почуках на желязната врата.
Отвори ми с летална немотия
заличен... - на двайсет и една...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Янев Всички права запазени
