Залиняло лято
с облаците влажни.
Излетяло ято,
след вечери блажни.
Скрити маргарити
с восъчни премени.
Чувства не прикрити,
в стръкче уловени.
Гонещи се сенки,
бродят и се скитат.
Лунички и бенки,
в ребуси се вплитат.
Пладнешки залязващ –
кръгът на небето,
със кинжал порязващ,
право в сърцето.
Островно спасява
прегорели кожи.
В песни ги възпява,
без любов да вложи.
© Мария Божкова Все права защищены