Залиняло лято
с облаците влажни.
Излетяло ято,
след вечери блажни.
Скрити маргарити
с восъчни премени.
Чувства не прикрити,
в стръкче уловени.
Гонещи се сенки,
бродят и се скитат.
Лунички и бенки,
в ребуси се вплитат.
Пладнешки залязващ –
кръгът на небето,
със кинжал порязващ,
право в сърцето.
Островно спасява
прегорели кожи.
В песни ги възпява,
без любов да вложи.
© Мария Божкова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
