Залиняло лято
с облаците влажни.
Излетяло ято,
след вечери блажни.
Скрити маргарити
с восъчни премени.
Чувства не прикрити,
в стръкче уловени.
Гонещи се сенки,
бродят и се скитат.
Лунички и бенки,
в ребуси се вплитат.
Пладнешки залязващ –
кръгът на небето,
със кинжал порязващ,
право в сърцето.
Островно спасява
прегорели кожи.
В песни ги възпява,
без любов да вложи.
© Мария Божкова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
