Мечтите лутат ли се в мрака?
Къде отлитат щом ги нараним?
С нашето примирение и посредственост,
къде отиват щом си замълчим?
Щом опитваме се  безогледно 
себе си да заблудим,
че пред нас е дълго времето
и ще сбъдне всички до една...
А те се сливат с чужди блянове,
щом обрекли сме ги на забвение
непотребните "фантазии" до една
покълват в други измерения!
Други умове окрилят ги,
вярват безрезервно в тях,
и да мечтите не умират -
Живеят другаде и вместо нас!