Nov 11, 2017, 11:35 AM

До една...

Poetry » Philosophical

462 2 1

Мечтите лутат ли се в мрака?
Къде отлитат щом ги нараним?
С нашето примирение и посредственост,
къде отиват щом си замълчим?
Щом опитваме се безогледно
себе си да заблудим,
че пред нас е дълго времето
и ще сбъдне всички до една...
А те се сливат с чужди блянове,
щом обрекли сме ги на забвение
непотребните "фантазии" до една
покълват в други измерения!
Други умове окрилят ги,
вярват безрезервно в тях,
и да мечтите не умират -
Живеят другаде и вместо нас!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Посвещавам на:

"...всички смели идеи и още по-смелите им последователи, които временните неуспехи не са успяли да препънат."

"... и на моите мечти, които никога повече няма да допусна да си тръгнат"

Comments

rocker (Велин)

Хубави размисли, Веси. Сбъдвай мечтите си! Поздрави!

2017-11-12T08:51:34+02:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0