9 апр. 2017 г., 01:35

Замръзнал

671 1 0

Студът сковава тялото ми,

дори и топлото кафе не ме топли.

Със замръзнала ръка,

едвам пиша тези редове.

 

Когато издишам се вижда

студеният ми дъх.

Студът замръзява мислите,

но не и чувствата ми.

 

В този студен ден

аз пиша на белите редове,

надявайки се някой,

да ги прочете.

 

Студено сърце,

отблъсна те през нощта.

Сълзите ми уш топли,

а замръзват за секунда.

 

В този студен ден,

копнея твоя глас да чуя.

Само той ще ми

даде нова сила.

 

Каквото и да се случва,

няма да спирам да пиша.

Докато все още чувствам

и усещам нуждата да споделя.

 

Студът си замина,

започнах да усещам топлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Stoycho Kolev Все права защищены

Благодаря на всички, които четат произведенията ми.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...