9 abr 2017, 1:35

Замръзнал

672 1 0

Студът сковава тялото ми,

дори и топлото кафе не ме топли.

Със замръзнала ръка,

едвам пиша тези редове.

 

Когато издишам се вижда

студеният ми дъх.

Студът замръзява мислите,

но не и чувствата ми.

 

В този студен ден

аз пиша на белите редове,

надявайки се някой,

да ги прочете.

 

Студено сърце,

отблъсна те през нощта.

Сълзите ми уш топли,

а замръзват за секунда.

 

В този студен ден,

копнея твоя глас да чуя.

Само той ще ми

даде нова сила.

 

Каквото и да се случва,

няма да спирам да пиша.

Докато все още чувствам

и усещам нуждата да споделя.

 

Студът си замина,

започнах да усещам топлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Stoycho Kolev Todos los derechos reservados

Благодаря на всички, които четат произведенията ми.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...