Apr 9, 2017, 1:35 AM

Замръзнал

  Poetry » Love
670 1 0

Студът сковава тялото ми,

дори и топлото кафе не ме топли.

Със замръзнала ръка,

едвам пиша тези редове.

 

Когато издишам се вижда

студеният ми дъх.

Студът замръзява мислите,

но не и чувствата ми.

 

В този студен ден

аз пиша на белите редове,

надявайки се някой,

да ги прочете.

 

Студено сърце,

отблъсна те през нощта.

Сълзите ми уш топли,

а замръзват за секунда.

 

В този студен ден,

копнея твоя глас да чуя.

Само той ще ми

даде нова сила.

 

Каквото и да се случва,

няма да спирам да пиша.

Докато все още чувствам

и усещам нуждата да споделя.

 

Студът си замина,

започнах да усещам топлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Stoycho Kolev All rights reserved.

Благодаря на всички, които четат произведенията ми.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...