Студът сковава тялото ми,

дори и топлото кафе не ме топли.

Със замръзнала ръка,

едвам пиша тези редове.

Когато издишам се вижда

студеният ми дъх.

Студът замръзява мислите,

но не и чувствата ми.

В този студен ден

аз пиша на белите редове,

надявайки се някой,

да ги прочете.

Студено сърце,

отблъсна те през нощта.

Сълзите ми уш топли,

а замръзват за секунда.

В този студен ден,

копнея твоя глас да чуя.

Само той ще ми

даде нова сила.

Каквото и да се случва,

няма да спирам да пиша.

Докато все още чувствам

и усещам нуждата да споделя.

Студът си замина,

започнах да усещам топлина.