9.04.2017 г., 1:35

Замръзнал

669 1 0

Студът сковава тялото ми,

дори и топлото кафе не ме топли.

Със замръзнала ръка,

едвам пиша тези редове.

 

Когато издишам се вижда

студеният ми дъх.

Студът замръзява мислите,

но не и чувствата ми.

 

В този студен ден

аз пиша на белите редове,

надявайки се някой,

да ги прочете.

 

Студено сърце,

отблъсна те през нощта.

Сълзите ми уш топли,

а замръзват за секунда.

 

В този студен ден,

копнея твоя глас да чуя.

Само той ще ми

даде нова сила.

 

Каквото и да се случва,

няма да спирам да пиша.

Докато все още чувствам

и усещам нуждата да споделя.

 

Студът си замина,

започнах да усещам топлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Stoycho Kolev Всички права запазени

Благодаря на всички, които четат произведенията ми.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...