6 нояб. 2007 г., 17:12

Замък скрит

1.3K 0 8

В далечен замък на край света

стоя сама по-тъжна от всякога

и мрак обвил ме е сега.

Стоя, заслушана във мрака,

тъжна и все така сама,

а страх сърцето ми сковал е

и душата в окови оковал е.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви!
  • Закъснял поздрав и от мен, Алекс!
    Само напред и стани по-добра и от мама!
  • Браво и добре дошла!
    Зарежи го този замък щом те прави
    тъжна и самотна!Има толкова уютни
    и непретенциозни места,пълни с щастие!
  • Добре дошла и от мен в градския оркестър
    на този сайт! Дано ти донесе вдъхновения!
    А приятели със сигурност ще откриеш!
    Поздравления!
  • Радвам се да видя още една моя съгражданка!
    Добре дошла Саше и попътен вятър при нас!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...