Nov 6, 2007, 5:12 PM

Замък скрит

  Poetry » Love
1.3K 0 8

В далечен замък на край света

стоя сама по-тъжна от всякога

и мрак обвил ме е сега.

Стоя, заслушана във мрака,

тъжна и все така сама,

а страх сърцето ми сковал е

и душата в окови оковал е.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви!
  • Закъснял поздрав и от мен, Алекс!
    Само напред и стани по-добра и от мама!
  • Браво и добре дошла!
    Зарежи го този замък щом те прави
    тъжна и самотна!Има толкова уютни
    и непретенциозни места,пълни с щастие!
  • Добре дошла и от мен в градския оркестър
    на този сайт! Дано ти донесе вдъхновения!
    А приятели със сигурност ще откриеш!
    Поздравления!
  • Радвам се да видя още една моя съгражданка!
    Добре дошла Саше и попътен вятър при нас!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...