Замък скрит
В далечен замък на край света
стоя сама по-тъжна от всякога
и мрак обвил ме е сега.
Стоя, заслушана във мрака,
тъжна и все така сама,
а страх сърцето ми сковал е
и душата в окови оковал е.
© Александра Николова All rights reserved.
В далечен замък на край света
стоя сама по-тъжна от всякога
и мрак обвил ме е сега.
Стоя, заслушана във мрака,
тъжна и все така сама,
а страх сърцето ми сковал е
и душата в окови оковал е.
© Александра Николова All rights reserved.
Дано ти донесе вдъхновения!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...