Замък скрит
В далечен замък на край света
стоя сама по-тъжна от всякога
и мрак обвил ме е сега.
Стоя, заслушана във мрака,
тъжна и все така сама,
а страх сърцето ми сковал е
и душата в окови оковал е.
© Александра Николова All rights reserved.
В далечен замък на край света
стоя сама по-тъжна от всякога
и мрак обвил ме е сега.
Стоя, заслушана във мрака,
тъжна и все така сама,
а страх сърцето ми сковал е
и душата в окови оковал е.
© Александра Николова All rights reserved.
Дано ти донесе вдъхновения!
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...