6.11.2007 г., 17:12

Замък скрит

1.3K 0 8

В далечен замък на край света

стоя сама по-тъжна от всякога

и мрак обвил ме е сега.

Стоя, заслушана във мрака,

тъжна и все така сама,

а страх сърцето ми сковал е

и душата в окови оковал е.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви!
  • Закъснял поздрав и от мен, Алекс!
    Само напред и стани по-добра и от мама!
  • Браво и добре дошла!
    Зарежи го този замък щом те прави
    тъжна и самотна!Има толкова уютни
    и непретенциозни места,пълни с щастие!
  • Добре дошла и от мен в градския оркестър
    на този сайт! Дано ти донесе вдъхновения!
    А приятели със сигурност ще откриеш!
    Поздравления!
  • Радвам се да видя още една моя съгражданка!
    Добре дошла Саше и попътен вятър при нас!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...