Замълчи ме, сърце...
Замълчи ме, сърце...
нека тихо поплача.
Утре тръгвам в зори,
даже още по здрача.
Много обич събрах,
колко още раздадох...
Ти мълчи, не кори ме,
само себе си дадох.
Вярата пазя в гръдта си,
още е топла и силна.
Любовта е в душата,
там не е нивга самотна.
Светли надежди в очите
не изтичат със мислите,
само понякога тихо лъчите,
бягат нанякъде със мечтите.
Не издавай ме, лудо сърце!
Шум до Бога не вдигай!
Само днес ще поплача,
утре в мене напирай...
Всичко в тебе е тленно,
което е живо видяло.
Само нетленно и истинско
е това, що небето е дало...
нека тихо поплача.
Утре тръгвам в зори,
даже още по здрача.
Много обич събрах,
колко още раздадох...
Ти мълчи, не кори ме,
само себе си дадох.
Вярата пазя в гръдта си,
още е топла и силна.
Любовта е в душата,
там не е нивга самотна.
Светли надежди в очите
не изтичат със мислите,
само понякога тихо лъчите,
бягат нанякъде със мечтите.
Не издавай ме, лудо сърце!
Шум до Бога не вдигай!
Само днес ще поплача,
утре в мене напирай...
Всичко в тебе е тленно,
което е живо видяло.
Само нетленно и истинско
е това, що небето е дало...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
