Feb 21, 2007, 11:42 AM

Замълчи ме, сърце... 

  Poetry
1009 0 19
Замълчи ме, сърце...
нека тихо поплача.
Утре тръгвам в зори,
даже още по здрача.
Много обич събрах,
колко още раздадох...
Ти мълчи, не кори ме,
само себе си дадох.
Вярата пазя в гръдта си,
още е топла и силна.
Любовта  е в душата,
там не е нивга самотна.
Светли надежди в очите
не изтичат със мислите,
само понякога тихо лъчите,
бягат нанякъде със мечтите.
Не издавай ме, лудо сърце!
Шум до Бога не вдигай!
Само днес ще поплача,
утре в мене напирай...
Всичко в тебе е тленно,
което е живо видяло.
Само нетленно и истинско
е това, що небето е дало...





© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??