23 февр. 2008 г., 15:58

Запазих те в хербарий

985 0 17
 

Назад във времето сънят ме връща

и спомените оживяват пак.

Не искам утрото да се завръща -

сама да чакам утрешния влак.

 

Не искам да си спомен, а реалност,

която да докосвам всеки ден!

Не искам да си вечната фаталност,

затворила сърцето ми във плен!

 

Не позволих на никой да надникне,

във храма на свещената любов

и на сърцето слабо да отвикне,

да чува жално стенещия зов.

 

Запазих те в хербарий от усмивки

и в кинолента вечна в паметта,

а топлите ти приказни въздишки

отекват и пробуждат радостта.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Само едно мога да кажа: бих се изразила точно както теб, толкова ми е близко като емоция, а това е най-важното за едно стихотворение, да достигне до душите на хората- невероятно е, ти определено си успяла...
  • За малко да пропусна, но... тук съм и много го харесах!
    Прегръдка!!!
  • Много добре е.Често последния ти стих е най-силен.

    Запазих те в хербарий от усмивки
    и в кинолента вечна в паметта,
    а топлите ти приказни въздишки
    отекват и пробуждат радостта.

    Приказно.

    Не искам да си спомен, а реалност,
    която да докосвам всеки ден!
  • Много хубаво пишеш и за мен истинско удоволствие да чета всеки твой стих!
  • Много,много ми хареса!Съжелявам,че съм те пропуснала до сега

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....