23 февр. 2008 г., 15:58

Запазих те в хербарий

990 0 17
 

Назад във времето сънят ме връща

и спомените оживяват пак.

Не искам утрото да се завръща -

сама да чакам утрешния влак.

 

Не искам да си спомен, а реалност,

която да докосвам всеки ден!

Не искам да си вечната фаталност,

затворила сърцето ми във плен!

 

Не позволих на никой да надникне,

във храма на свещената любов

и на сърцето слабо да отвикне,

да чува жално стенещия зов.

 

Запазих те в хербарий от усмивки

и в кинолента вечна в паметта,

а топлите ти приказни въздишки

отекват и пробуждат радостта.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Само едно мога да кажа: бих се изразила точно както теб, толкова ми е близко като емоция, а това е най-важното за едно стихотворение, да достигне до душите на хората- невероятно е, ти определено си успяла...
  • За малко да пропусна, но... тук съм и много го харесах!
    Прегръдка!!!
  • Много добре е.Често последния ти стих е най-силен.

    Запазих те в хербарий от усмивки
    и в кинолента вечна в паметта,
    а топлите ти приказни въздишки
    отекват и пробуждат радостта.

    Приказно.

    Не искам да си спомен, а реалност,
    която да докосвам всеки ден!
  • Много хубаво пишеш и за мен истинско удоволствие да чета всеки твой стих!
  • Много,много ми хареса!Съжелявам,че съм те пропуснала до сега

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...