23 feb 2008, 15:58

Запазих те в хербарий

986 0 17
 

Назад във времето сънят ме връща

и спомените оживяват пак.

Не искам утрото да се завръща -

сама да чакам утрешния влак.

 

Не искам да си спомен, а реалност,

която да докосвам всеки ден!

Не искам да си вечната фаталност,

затворила сърцето ми във плен!

 

Не позволих на никой да надникне,

във храма на свещената любов

и на сърцето слабо да отвикне,

да чува жално стенещия зов.

 

Запазих те в хербарий от усмивки

и в кинолента вечна в паметта,

а топлите ти приказни въздишки

отекват и пробуждат радостта.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Само едно мога да кажа: бих се изразила точно както теб, толкова ми е близко като емоция, а това е най-важното за едно стихотворение, да достигне до душите на хората- невероятно е, ти определено си успяла...
  • За малко да пропусна, но... тук съм и много го харесах!
    Прегръдка!!!
  • Много добре е.Често последния ти стих е най-силен.

    Запазих те в хербарий от усмивки
    и в кинолента вечна в паметта,
    а топлите ти приказни въздишки
    отекват и пробуждат радостта.

    Приказно.

    Не искам да си спомен, а реалност,
    която да докосвам всеки ден!
  • Много хубаво пишеш и за мен истинско удоволствие да чета всеки твой стих!
  • Много,много ми хареса!Съжелявам,че съм те пропуснала до сега

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...