Запазих те в хербарий

Poetry » Love

997 0 17

Назад във времето сънят ме връща

и спомените оживяват пак.

Не искам утрото да се завръща -

сама да чакам утрешния влак.

Не искам да си спомен, а реалност,

която да докосвам всеки ден!

Не искам да си вечната фаталност,

затворила сърцето ми във плен!

Не позволих на никой да надникне,

във храма на свещената любов

и на сърцето слабо да отвикне,

да чува жално стенещия зов.

Запазих те в хербарий от усмивки

и в кинолента вечна в паметта,

а топлите ти приказни въздишки

отекват и пробуждат радостта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

delilah (Делила)

Само едно мога да кажа: бих се изразила точно както теб, толкова ми е близко като емоция, а това е най-важното за едно стихотворение, да достигне до душите на хората- невероятно е, ти определено си успяла...

2008-03-09T16:21:14+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

За малко да пропусна, но... тук съм и много го харесах!
Прегръдка!!!

2008-02-28T06:08:58+02:00
Cursed (Димитрина Иванова)

Много добре е.Често последния ти стих е най-силен.

Запазих те в хербарий от усмивки
и в кинолента вечна в паметта,
а топлите ти приказни въздишки
отекват и пробуждат радостта.

Приказно.

Не искам да си спомен, а реалност,
която да докосвам всеки ден!

2008-02-28T06:03:41+02:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Много хубаво пишеш и за мен истинско удоволствие да чета всеки твой стих!

2008-02-25T13:32:14+02:00
плам (Пламена)

Много,много ми хареса!Съжелявам,че съм те пропуснала до сега

2008-02-25T10:30:22+02:00