14 мая 2011 г., 09:45

Започнато...

953 0 0

Отдето иде Арнолда,
Лоренцо поел натам сега.
А аз следя ги с бинокъла - компютъра.

 

Стартирам отново... май.
Или все още си отдъхвам?
-Не знам, брато, ти казвай!
-Да, реших, ще се напъвам.

Ще се мярна в околното.
Ще се целя в невъзможното.
Ще предприема и опасното,
и гръмкото, даже злорадството.

Видиш ли "машината"- човешка,
казваш:"Ето го химикът,
знае наизуст таблицата Менделеева!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияние Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...