May 14, 2011, 9:45 AM

Започнато...

  Poetry » Other
952 0 0

Отдето иде Арнолда,
Лоренцо поел натам сега.
А аз следя ги с бинокъла - компютъра.

 

Стартирам отново... май.
Или все още си отдъхвам?
-Не знам, брато, ти казвай!
-Да, реших, ще се напъвам.

Ще се мярна в околното.
Ще се целя в невъзможното.
Ще предприема и опасното,
и гръмкото, даже злорадството.

Видиш ли "машината"- човешка,
казваш:"Ето го химикът,
знае наизуст таблицата Менделеева!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияние All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...