14.05.2011 г., 9:45

Започнато...

946 0 0

Отдето иде Арнолда,
Лоренцо поел натам сега.
А аз следя ги с бинокъла - компютъра.

 

Стартирам отново... май.
Или все още си отдъхвам?
-Не знам, брато, ти казвай!
-Да, реших, ще се напъвам.

Ще се мярна в околното.
Ще се целя в невъзможното.
Ще предприема и опасното,
и гръмкото, даже злорадството.

Видиш ли "машината"- човешка,
казваш:"Ето го химикът,
знае наизуст таблицата Менделеева!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияние Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...