Това съм аз - онази, другата,
която ти така и не видя,
дотолкова зает да ме погубваш, че
пропусна да се запознаеш. Не успя.
Това съм аз - онази, тихата,
която подминаваше, от страх
подтисканите чувства да не бликнат.
Защо се плашеше така от тях?
Това съм аз - онази, твоята,
която следваше те като сянка.
Покорна и сама приела ролята
на твоя дом, без дом, да е стопанка.
Това съм аз - подавам ти ръка
за ново запознанство. Поглед ясен
говори вместо теб, че досега
си чакал любовта. Вземи я. Аз съм.
© Мая Попова Все права защищены