Feb 2, 2007, 11:08 AM

Запознанство

  Poetry » Love
3.8K 0 29

Това съм аз - онази, другата,
която ти така и не видя,
дотолкова зает да ме погубваш, че
пропусна да се запознаеш. Не успя.
Това съм аз - онази, тихата,
която подминаваше, от страх
подтисканите чувства да не бликнат.
Защо се плашеше така от тях?
Това съм аз - онази, твоята,
която следваше те като сянка.
Покорна и сама приела ролята
на твоя дом, без дом, да е стопанка.
Това съм аз - подавам ти ръка
за ново запознанство. Поглед ясен
говори вместо теб, че досега
си чакал любовта. Вземи я. Аз съм.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Попова All rights reserved.

Comments

Comments

  • благодаря на всички, които са оставили коментарите си тук.
  • Фенка съм ти
  • Ужасно красиви стихове, нямам думи! Когато чета просто замирам, удивителна е цялата ти лирика, страхотна!!!
  • Не мога да остана безмълвна пред такова великолепие!!!
    Много си добра в това, което правиш!
    Поздрав!
  • Стховете ти са прекрасни, вдъхновени и съкровени!!!
    Много ми харесват!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...