2.02.2007 г., 11:08

Запознанство

3.8K 0 29

Това съм аз - онази, другата,
която ти така и не видя,
дотолкова зает да ме погубваш, че
пропусна да се запознаеш. Не успя.
Това съм аз - онази, тихата,
която подминаваше, от страх
подтисканите чувства да не бликнат.
Защо се плашеше така от тях?
Това съм аз - онази, твоята,
която следваше те като сянка.
Покорна и сама приела ролята
на твоя дом, без дом, да е стопанка.
Това съм аз - подавам ти ръка
за ново запознанство. Поглед ясен
говори вместо теб, че досега
си чакал любовта. Вземи я. Аз съм.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благодаря на всички, които са оставили коментарите си тук.
  • Фенка съм ти
  • Ужасно красиви стихове, нямам думи! Когато чета просто замирам, удивителна е цялата ти лирика, страхотна!!!
  • Не мога да остана безмълвна пред такова великолепие!!!
    Много си добра в това, което правиш!
    Поздрав!
  • Стховете ти са прекрасни, вдъхновени и съкровени!!!
    Много ми харесват!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...