25 июн. 2009 г., 08:17

Зарад туй повсеместно затопляне

612 0 11

 

 

Зарад туй

повсеместно затопляне

забраниха горещите погледи,

забраниха горещите поздрави,

забраниха усмивките – милите,

пламенната любов!

 

Всички станаха

съвестни граждани.

Хеле моята мила съпруга!

 

И кога се

прибирам във къщи,

все намира защо да се смръщи!

С най-студения поглед те среща,  

най-студените думи говори!

 

Как бих искал

и аз да съм същият:

нищо в мен да не топли и грее!

Но  това ми горещо сърце!

И очите ми – топли и ласкави!

 

А и как

да не грейва лицето ми,

като видя любимите внучета!

 

И как мога

да не се усмихна,

като помисля за теб!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "И как мога да не се усмихна, като помисля за теб!"
  • Благодаря ви за топлите усмивки и разбирането Азура, Филип, Абориген, Звездичке, Андромаха, Анабел, Таня, Вил и Весе! При толкова много слънчеви усмивки явно глобалното затопляне ще бъде факт. Но то е нещо далечно, а днес топлота ни е по-нужна.
    И твоят съвет, Рия, е чудесен, но не винагипомага. И за какво си монтирала камерата - за да запечатваш щастливите си моменти ли? Жалко, че не сме в един асансьор!
  • Ангар, направи нещо, което в миналото я е карало да се усмихва. Може би ти самият си станал по- делничен и скучен? Продължаваш ли да я целуваш в асансьора? (щото съм монтирала камера и не те е засичала скоро)
  • Ангеле, Ангеле - никой не може да забрани усмивките! Бъди!!!
  • !!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...