25.06.2009 г., 8:17

Зарад туй повсеместно затопляне

609 0 11

 

 

Зарад туй

повсеместно затопляне

забраниха горещите погледи,

забраниха горещите поздрави,

забраниха усмивките – милите,

пламенната любов!

 

Всички станаха

съвестни граждани.

Хеле моята мила съпруга!

 

И кога се

прибирам във къщи,

все намира защо да се смръщи!

С най-студения поглед те среща,  

най-студените думи говори!

 

Как бих искал

и аз да съм същият:

нищо в мен да не топли и грее!

Но  това ми горещо сърце!

И очите ми – топли и ласкави!

 

А и как

да не грейва лицето ми,

като видя любимите внучета!

 

И как мога

да не се усмихна,

като помисля за теб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "И как мога да не се усмихна, като помисля за теб!"
  • Благодаря ви за топлите усмивки и разбирането Азура, Филип, Абориген, Звездичке, Андромаха, Анабел, Таня, Вил и Весе! При толкова много слънчеви усмивки явно глобалното затопляне ще бъде факт. Но то е нещо далечно, а днес топлота ни е по-нужна.
    И твоят съвет, Рия, е чудесен, но не винагипомага. И за какво си монтирала камерата - за да запечатваш щастливите си моменти ли? Жалко, че не сме в един асансьор!
  • Ангар, направи нещо, което в миналото я е карало да се усмихва. Може би ти самият си станал по- делничен и скучен? Продължаваш ли да я целуваш в асансьора? (щото съм монтирала камера и не те е засичала скоро)
  • Ангеле, Ангеле - никой не може да забрани усмивките! Бъди!!!
  • !!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...