17 янв. 2014 г., 19:06

Зареждане

792 0 3

ЗАРЕЖДАНЕ

Очакваме годините с надежди,
че някак си ще бъдат по-добри.
Тъй новите години се изреждат
и остаряват - времето върви.

А щом сме ги изпращали, тогава
не може да не са били добри,
но и след тях надеждата остава,
че Новата с късмет ще ни дари.

Търсим го, макар и да сме сити,
щастливи и изпълнени с любов.
А никой никога не се запитва
не искаме ли даден благослов?

И все така, докато побелеем,
докато сняг косите ни поръси,
в нас някаква надеждица живее,
та с нея да зареждаме деня си.
16. 01. 2014 г.
Русе

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Ченков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...