17.01.2014 г., 19:06

Зареждане

785 0 3

ЗАРЕЖДАНЕ

Очакваме годините с надежди,
че някак си ще бъдат по-добри.
Тъй новите години се изреждат
и остаряват - времето върви.

А щом сме ги изпращали, тогава
не може да не са били добри,
но и след тях надеждата остава,
че Новата с късмет ще ни дари.

Търсим го, макар и да сме сити,
щастливи и изпълнени с любов.
А никой никога не се запитва
не искаме ли даден благослов?

И все така, докато побелеем,
докато сняг косите ни поръси,
в нас някаква надеждица живее,
та с нея да зареждаме деня си.
16. 01. 2014 г.
Русе

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...