6 апр. 2009 г., 00:31

Зарове 

  Поэзия
447 0 3

 

              ЗАРОВЕ

 

На склон зелен бе къщата ни стара.

Край нея се спускаше игрива река.

На покрива времето трева прокара.

Надеждата над нея нишки изтъка.

 

До нощта, в която водата закипя.

Потоците се втурнаха отвесни.

Набъбна бързо старата река.

Захапа къщата. И я отнесе.

 

Едничка стая оцеля в разгара,

с незнайна купчина жълтици.

На пода забравени два зара -

белееха се две шестици.

 

Хвърлям заровете търпеливо.

На късмета едва ли ще попадна -

времето е станало трънливо.

 

... От съдбата нищо не откраднах.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??