Зарове
ЗАРОВЕ
На склон зелен бе къщата ни стара.
Край нея се спускаше игрива река.
На покрива времето трева прокара.
Надеждата над нея нишки изтъка.
До нощта, в която водата закипя.
Потоците се втурнаха отвесни.
Набъбна бързо старата река.
Захапа къщата. И я отнесе.
Едничка стая оцеля в разгара,
с незнайна купчина жълтици.
На пода забравени два зара -
белееха се две шестици.
Хвърлям заровете търпеливо.
На късмета едва ли ще попадна -
времето е станало трънливо.
... От съдбата нищо не откраднах.
© Мимо Николов All rights reserved.
