Danita (Даниела Атанасова)
99 95
27 июл. 2012 г., 18:11

Заръка 

  Поэзия » Другая
1552 0 10

В памет на дъщеря ми - Деница Константинова Шекерова, починала при автомобилна катастрофа в САЩ (Сан Рафаел - Калифорния, 2004 г.), студент по право в СУ,,Св. Климент Охридски".

 

Много е модерно към чужбина

да пътуват нашите деца,

искам, дъще, теб да те подмине,

да останеш, дъще, у дома.

 

Нека на вратата да почука,

да те иска българско момче,

дядо ти така ми е заръчал:

,,Род да има и от сой да е!”

 

Баба ти е скътала за тебе

в кърпа бяла - сребърна пара,

да завъдиш, дъще, дом и челяд,

да са сити твоите деца.

 

Искам, дъще, сватба да ти вдигна!

Тежка сватба, сватба от душа!

Да се леят вино и ракия,

да се вият български хора.

 

Най-напред пред кум да се играе,

прошка да се иска от рода,

със пари за теб да се наддават,

да те крият брат или сестра.

 

Никъде това го няма, мила:

ръченица, гайда и сълза.

Запомни, че тук си се родила

и това е твоята земя!

 

 

© Даниела Атанасова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тук в тези стихове думата Родина придобива своят най-чист и дълбок смисъл. И не само това разбира се. Много,много повече. Браво!
  • Трогателен и много топъл стих!
    Светла и памет!
  • Би било едно прекрасно посвещение от майка за дъщеря... ако не беше по този повод.
  • Благодаря Ви! Само затова, че има хора, които четат моята любов към Дени в стихове си заслужава да я споделям с вас. Смятам, че така продължавам живота й, който аз съм й дала и че ще я има , докато аз поддържам спомена за нея. Знам, че тя ме чува и има нужда от моята любов, която е проводник между двата свята.
  • Аз съм от Плевен.И познавам прекрасната Ви дъщеря от красивите й снимки. За огромно съжаление зная къде са написани първо стиховете Ви- върху цветен лист с образа на Дени, прикрепен към някое дърво...Сълзи ме задавят...аз също съм майка.Защо трябваше да се случи така?
    Прекланям се пред силата Ви и стиховете за Дени!Тя продължава да живее чрез тях...пишете!
  • Думите са безсилни.........
  • Навярно някъде отгоре тя
    чете над рамото и ръкопляска...
    Умеела разказват любовта
    да преминава всякакви пространства.
    В съня,във спомена дори в албума
    във чашата, свещта и на небето
    изпраща закъснелите си думи
    и винаги е правилен адресът...

    Развълнува ме.И ти се възхитих.Поклон пред паметта и` и пред перото ти.
  • Благодаря ви! Дени го заслужава. През 2006 г. излезе книгата ми , посветена на нея-,,За Дени, любовта и другите", а в продължение на 8 години вече, за всяка годишнина откакто ни напусна, аз й посвещавам по нещо. Независимо от тъжната тема, мисля че има за какво да се замислим. Например: Как обичаме децата си, достатъчно ли ги обичаме и ценим ли всеки миг с тях???
  • Господи! Много, много силна творба!
    Поклон!
  • Връщам се няколко пъти вече на този стих и незнам как да го коментирам...
    И поводът и съдържанието стискат за гърлото
    Затова, само ще те поздравя, Даниела!
Предложения
: ??:??