27 июл. 2012 г., 18:11

Заръка

1.8K 0 10

В памет на дъщеря ми - Деница Константинова Шекерова, починала при автомобилна катастрофа в САЩ (Сан Рафаел - Калифорния, 2004 г.), студент по право в СУ,,Св. Климент Охридски".

 

Много е модерно към чужбина

да пътуват нашите деца,

искам, дъще, теб да те подмине,

да останеш, дъще, у дома.

 

Нека на вратата да почука,

да те иска българско момче,

дядо ти така ми е заръчал:

,,Род да има и от сой да е!”

 

Баба ти е скътала за тебе

в кърпа бяла - сребърна пара,

да завъдиш, дъще, дом и челяд,

да са сити твоите деца.

 

Искам, дъще, сватба да ти вдигна!

Тежка сватба, сватба от душа!

Да се леят вино и ракия,

да се вият български хора.

 

Най-напред пред кум да се играе,

прошка да се иска от рода,

със пари за теб да се наддават,

да те крият брат или сестра.

 

Никъде това го няма, мила:

ръченица, гайда и сълза.

Запомни, че тук си се родила

и това е твоята земя!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тук в тези стихове думата Родина придобива своят най-чист и дълбок смисъл. И не само това разбира се. Много,много повече. Браво!
  • Трогателен и много топъл стих!
    Светла и памет!
  • Би било едно прекрасно посвещение от майка за дъщеря... ако не беше по този повод.
  • Благодаря Ви! Само затова, че има хора, които четат моята любов към Дени в стихове си заслужава да я споделям с вас. Смятам, че така продължавам живота й, който аз съм й дала и че ще я има , докато аз поддържам спомена за нея. Знам, че тя ме чува и има нужда от моята любов, която е проводник между двата свята.
  • Аз съм от Плевен.И познавам прекрасната Ви дъщеря от красивите й снимки. За огромно съжаление зная къде са написани първо стиховете Ви- върху цветен лист с образа на Дени, прикрепен към някое дърво...Сълзи ме задавят...аз също съм майка.Защо трябваше да се случи така?
    Прекланям се пред силата Ви и стиховете за Дени!Тя продължава да живее чрез тях...пишете!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...