Jul 27, 2012, 6:11 PM

Заръка

  Poetry » Other
1.8K 0 10

В памет на дъщеря ми - Деница Константинова Шекерова, починала при автомобилна катастрофа в САЩ (Сан Рафаел - Калифорния, 2004 г.), студент по право в СУ,,Св. Климент Охридски".

 

Много е модерно към чужбина

да пътуват нашите деца,

искам, дъще, теб да те подмине,

да останеш, дъще, у дома.

 

Нека на вратата да почука,

да те иска българско момче,

дядо ти така ми е заръчал:

,,Род да има и от сой да е!”

 

Баба ти е скътала за тебе

в кърпа бяла - сребърна пара,

да завъдиш, дъще, дом и челяд,

да са сити твоите деца.

 

Искам, дъще, сватба да ти вдигна!

Тежка сватба, сватба от душа!

Да се леят вино и ракия,

да се вият български хора.

 

Най-напред пред кум да се играе,

прошка да се иска от рода,

със пари за теб да се наддават,

да те крият брат или сестра.

 

Никъде това го няма, мила:

ръченица, гайда и сълза.

Запомни, че тук си се родила

и това е твоята земя!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тук в тези стихове думата Родина придобива своят най-чист и дълбок смисъл. И не само това разбира се. Много,много повече. Браво!
  • Трогателен и много топъл стих!
    Светла и памет!
  • Би било едно прекрасно посвещение от майка за дъщеря... ако не беше по този повод.
  • Благодаря Ви! Само затова, че има хора, които четат моята любов към Дени в стихове си заслужава да я споделям с вас. Смятам, че така продължавам живота й, който аз съм й дала и че ще я има , докато аз поддържам спомена за нея. Знам, че тя ме чува и има нужда от моята любов, която е проводник между двата свята.
  • Аз съм от Плевен.И познавам прекрасната Ви дъщеря от красивите й снимки. За огромно съжаление зная къде са написани първо стиховете Ви- върху цветен лист с образа на Дени, прикрепен към някое дърво...Сълзи ме задавят...аз също съм майка.Защо трябваше да се случи така?
    Прекланям се пред силата Ви и стиховете за Дени!Тя продължава да живее чрез тях...пишете!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...