27.07.2012 г., 18:11

Заръка

1.8K 0 10

В памет на дъщеря ми - Деница Константинова Шекерова, починала при автомобилна катастрофа в САЩ (Сан Рафаел - Калифорния, 2004 г.), студент по право в СУ,,Св. Климент Охридски".

 

Много е модерно към чужбина

да пътуват нашите деца,

искам, дъще, теб да те подмине,

да останеш, дъще, у дома.

 

Нека на вратата да почука,

да те иска българско момче,

дядо ти така ми е заръчал:

,,Род да има и от сой да е!”

 

Баба ти е скътала за тебе

в кърпа бяла - сребърна пара,

да завъдиш, дъще, дом и челяд,

да са сити твоите деца.

 

Искам, дъще, сватба да ти вдигна!

Тежка сватба, сватба от душа!

Да се леят вино и ракия,

да се вият български хора.

 

Най-напред пред кум да се играе,

прошка да се иска от рода,

със пари за теб да се наддават,

да те крият брат или сестра.

 

Никъде това го няма, мила:

ръченица, гайда и сълза.

Запомни, че тук си се родила

и това е твоята земя!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тук в тези стихове думата Родина придобива своят най-чист и дълбок смисъл. И не само това разбира се. Много,много повече. Браво!
  • Трогателен и много топъл стих!
    Светла и памет!
  • Би било едно прекрасно посвещение от майка за дъщеря... ако не беше по този повод.
  • Благодаря Ви! Само затова, че има хора, които четат моята любов към Дени в стихове си заслужава да я споделям с вас. Смятам, че така продължавам живота й, който аз съм й дала и че ще я има , докато аз поддържам спомена за нея. Знам, че тя ме чува и има нужда от моята любов, която е проводник между двата свята.
  • Аз съм от Плевен.И познавам прекрасната Ви дъщеря от красивите й снимки. За огромно съжаление зная къде са написани първо стиховете Ви- върху цветен лист с образа на Дени, прикрепен към някое дърво...Сълзи ме задавят...аз също съм майка.Защо трябваше да се случи така?
    Прекланям се пред силата Ви и стиховете за Дени!Тя продължава да живее чрез тях...пишете!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...