Заръка
на Павел
И все пак искам да ти кажа,
че родословното дърво е живо,
когато с кръвта ни е помазана
следата, сторена прежѝве.
Но ти ме гледаш учудено,
като небе за милост жадно.
Децата ни са капки пробудени,
които наследяват отрадното.
Отдаденото на годините
не всякога е тъй красиво.
Пътищата страдат неизминати,
но стъпките по тях са живи.
Важно е: какво ще оставим?
И то ще бъде от предците.
Хоризонтите на нашата държава
дишат мълчаливо и ни вричат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
