Ranrozar (Стойчо Станев)
545 18071
29.06.2017 г., 16:50 ч.

Заръка 

  Поезия » Гражданска
431 0 11

     на Павел

 

И все пак искам да ти кажа,

че родословното дърво е живо,

когато с кръвта ни е помазана

следата, сторена прежѝве.

 

Но ти ме гледаш учудено,

като небе за милост жадно.

Децата ни са капки пробудени,

които наследяват отрадното.

 

Отдаденото на годините

не всякога е тъй красиво.

Пътищата страдат неизминати,

но стъпките по тях са живи.

 

Важно е: какво ще оставим?

И то ще бъде от предците.

Хоризонтите на нашата държава

дишат мълчаливо и ни вричат.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря,Латинка_Златна! Желая ти здраве и творчески успехи!
  • Хубаво е посвещението ти, Стойчо! Мъдро и замислящо!...
    Нека да ти е жив и здрав Павел! Бъди жив и здрав и, за да му се радваш още дълги години!
    Хубава вечер!
  • И аз мислих за момчето на което ги посветих,защото е плът от плътта ми.Благодаря,защото сме обречени на кръвта си.
  • Стихове, които ме карат да се замисля... Поздрави, Стойчо!
  • Благодаря ви момичета!
  • Подиграваш се с човешката наивност!!!Велик ли си!??Безсмъртен!!!Отрадно,мбооо
  • Много диалогично, много отворено за размисъл. Поздравления!
  • Мъдри думи казваш, Стойчо! Поздрави!
  • 🌝
  • Много мъдро! Поздрави, Стойчо!
  • "Хоризонтите на нашата държава
    дишат мълчаливо и ни вричат." Съгласна!
Предложения
: ??:??