на Павел
И все пак искам да ти кажа,
че родословното дърво е живо,
когато с кръвта ни е помазана
следата, сторена прежѝве.
Но ти ме гледаш учудено,
като небе за милост жадно.
Децата ни са капки пробудени,
които наследяват отрадното.
Отдаденото на годините
не всякога е тъй красиво.
Пътищата страдат неизминати,
но стъпките по тях са живи.
Важно е: какво ще оставим?
И то ще бъде от предците.
Хоризонтите на нашата държава
дишат мълчаливо и ни вричат.
© Стойчо Станев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
