18 февр. 2021 г., 23:11

Заших си сърцето 

  Поэзия » Любовная
416 1 1

Заших си сърцето

/Свидна/

За сълзите кладенец дълго копах,

в черния край на земята,

с шепи събирах от сивия прах,

поръсих си с него душата.

 

Потънах в тъмната паст на нощта,

на лятото в пазвата нежна,

на диви сирени аз чух песента,

съдбовност, обреченост вечна.

 

Не исках да скитам без теб, да боли

в сърцето ми скрития спомен,

разкъсах гръдта си за да завали,

червен дъжд от никой не помнен!

 

И тъй напоих с кръвта си нощта,

светкавица сряза небето,

а в скута ми блесна твоя сълза,

с нея заших си сърцето...

 

© Евгения Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??