Заших си сърцето
Заших си сърцето
/Свидна/
За сълзите кладенец дълго копах,
в черния край на земята,
с шепи събирах от сивия прах,
поръсих си с него душата.
Потънах в тъмната паст на нощта,
на лятото в пазвата нежна,
на диви сирени аз чух песента,
съдбовност, обреченост вечна.
Не исках да скитам без теб, да боли
в сърцето ми скрития спомен,
разкъсах гръдта си за да завали,
червен дъжд от никой не помнен!
И тъй напоих с кръвта си нощта,
светкавица сряза небето,
а в скута ми блесна твоя сълза,
с нея заших си сърцето...
© Евгения Георгиева All rights reserved.
